Хронична болка

Хронична болка – защо аз, Боже?
Като християнка с хронична болка се зачудих защо Бог позволи да достигна това състояние или защо Той не ме излекува от него. Вярвах, че Той може да ме изцели. Предполагам, че всеки християнин в един момент или друг пита: „Защо?” В моя случай мисля, че за щастие намерих отговора ...

В разговор с приятел един ден отбелязах, че се бях молила, преди заболяването си, да имам по-интимна връзка с моя Спасител. Имах „религия”, но исках по-дълбоко връзка. Аз бях добра съпруга, женена 32 години за един и същ човек, и бях успешна майка на две прекрасни дъщери – сега пораснали жени. И имах двама прекрасни внука, които обичаха тяхната баба. Но нещо все още липсваше в живота ми.

Като старша сестра в операционна зала аз бях на върха на успеха в моята кариера. Обичах всичко, което правя и чувствах, че съм много добра в това. Успешно бях преминала през всеки пост, който имаше в операционната, след като бях работила там в продължение на 25 години. Познавах работата си добре и бях уважавана и компетентна. Получих сертификат за сестра в операционна зала, което означава, че доказах чрез образованието качествата си в избраната от мен област. Но все още се чувствах недостойна – или нереализирана.

Така че аз се молех за по-дълбока връзка с Бога. Исках да Го чувам по начин, по който другите казваха, че Го чуват. Нямах си и на представа къде ще ме отведе тази молитва! Първо, влязох в конфликт с шефа си и след известен натиск от нея, напуснах поста си като старша сестра и се върнах на пост обикновена сестра. Два дни по-късно съпругът ми претърпя инсулт. За щастие, аз вече не бях старша сестра, така че можех да отделя време да бъда с него през продължителното му възстановяване през следващите няколко месеца. Когато стана ясно, че той не е в състояние да работи повече, аз станах снабдителя в нашето семейство. Сигурността, която чувствах в неговата способност да изкарва пари, беше разрушена.

Няколко месеца по-късно нараних ръката си. Прекарах няколко месеца в терапия, но ръката ми изглежда само се влошаваше. Аз вече не можех да работя в операционна и бях принудена да търся друга работа. Отговорността, която чувствах като единствен източник на приходи за семейството, ме накара да работя трескаво по търсене на работа. Но след две години на неуспешни усилия стана ясно, че аз вече няма да работя като сестра. Моите знания, опит и дългогодишна практика вече нямаха стойност.

Хронична болка – преживяването на човешкия живот
Хроничната болка ми помогна да преживея значителната истина в живота си ... Лесно е да се доверявате на Бог за Неговите благословения, когато нещата се случват по начина, по който ги искате, но далеч по-трудно е да разберете, че Бог е в контрол на всяка минута от живота ви, когато нищо не върви в посоката, в която са планирали или очаквали. Но Словото Му казва, че Той е там!

В началото не осъзнавах, че едно удивително нещо ми се беше случило през това време. Винаги съм се борила с проблеми на самоуважение и себестойност. Две години на безплодно търсене на работа можеха наистина да ме доведат до ръба на депресия. Няма да отричам, че съм се борила с нея, а и мисля, че всеки, който има проблеми, свързани с хронична болка, има някои периоди на депресия. Но Бог работеше в моя живот! Започнах да осъзнавам, че това време в живота ми беше, за да науча повече за Бог и за Неговата любов към мен. Беше време, което да прекарам, седейки при нозете на Учителя, учейки от Него. Научих, че Исус е големия брат, за когото винаги съм жадувала, Който искаше да бъде с мен и да ми помага да облекчавам някои размирни точки в моя живот.

Библията казва: Но това, което беше за мене придобивка, като загуба го счетох за Христа. А още всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо - познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко и считам всичко за измет, само Христа да придобия (Филипяни 3:7-8)

Хронична болка – по-дълбоко взаимоотношение с Бог
Най-важният урок, който научих от моя опит с хроничната болка е, че моята ценност не е в мен и в това коя съм аз. Тя не беше в моята сестринска степен или в образованието ми. Тя не беше в моя 25-годишен стаж като медицинска сестра или в моето старшинство. Тя не е в моите физически възможности или в липсата на такива. Моята ценност беше в Бога и само в Него. Тъй като всички неща, които преди ценях, си бяха отишли, открих истинската си сила и истинската си стойност в Бога. В Него намерих задоволство и пълнота.

Tweet

Следвайте ни на:

---