 |
 |
Операция Стомашен байпас – началото
Моето име е Кортни и това е лична история за стомашен байпас. Аз съм 25 годишна домакиня и съм омъжена за военен от ВВС от месец юни 2000 година. Аз съм оцеляла от патологично затлъстяване.
Моите здравословни проблеми започнаха скоро след като се върнахме от медения ни месец. Започнах да се чувствам болна през голяма част от времето и започнах ускорено да наддавам тегло. Предполагах, че това е от новите противозачатъчни, които ми бяха предписани малко след като се омъжих. Съпругът ми и аз разговаряхме за това и на Бъдни вечер избрахме да спра противозачатъчните и да не започвам нова доза. Нямахме търпение да създадем семейство. Забременях почти веднага и скоро след това преживях първия си спонтанен аборт. Въпреки че това разби сърцата ни, ние все още не знаехме, че има нещо сериозно ненаред.
В рамките на един месец от първия ми спонтанен аборт имах час за офталмолог. Те ме подложиха на всички тестове и нормалните неща, които обичайно правеха и тогава разшириха зениците ми. Знаете ли колко е страшно, когато един лекар погледне в окото ви, прозореца на душата ви, и възкликне, „О, това не е добре”? Аз знам. Те се втурнаха да правят снимки на моите ретини и да пишат някакви документи. Накараха ме да седна и ми казаха, че имам заболяване, наречено Псевдотумор Церебри. В основата си, това е натрупване на гръбначна течност в мозъка ви, която притиска оптичните ви нерви и действа като тумор. Те смятаха, че поради начина, по който този „тумор” притискаше мозъка ми, това беше предизвикало моя спонтанен аборт.
Те заключиха, че ще бъда на лекарства и вероятно пункции в гръбначния стълб през останалата част от живота ми. Моят невролог ми предписа лекарства за намаляване на производството на гръбначномозъчна течност, които причиняваха изтръпване и сковаване на ръцете, ходилата, лицето, а понякога и на краката ми. Те също ме замайваха и забравях различни неща. Това се случваше, докато не стана година на това лекарство и откриха, че повредата беше неизменена. Казаха ми по-късно, че един от редките странични ефекти на това лекарство е, че то може буквално да пробие дупки в паметта ви, подобно на ефекта от дългосрочната употреба на екстази. Имаше детски спомени, които бях забравила. Моите сестри започваха история, „Помниш ли онзи път ... ...?” и колкото и усърдно да се опитвах, нямах представа за какво говорят. Тези спомени никога няма да се върнат.
Операция Стомашен байпас – наддаване на тегло
Малко след като бях диагностицирана с това заболяване, започнах да напълнявам. Бях уплашена, когато ми казаха, че псевдотумора може да се усложни от бързото покачване на теглото. Наддадох над 46 кг за по-малко от три години и нямаше начин да спра. Спазвах всички препоръчани от лекарите диети, хапчета, упражнения. Нищо не даде резултат.
След това през февруари 2002 г. бях с диагноза поликистозен синдром на яйчниците (ПКСЯ). След това бях диагностицирана с хипотиреоидизъм. Бях изпратена при нов лекар, който специализира в лечението на ПКСЯ. Той предприе агресивно лечение. Той започна с лекарство, което е създадено за пациенти с диабет, но беше ефективно при лечение на жени с наднормено тегло, които са с ПКСЯ. То ме накара да се чувствам постоянно болна и не направи нищо друго. Той смяташе, че лекарството не може да действа поради всички други проблеми, които се появяваха.
През септември на 2003 г. забременях отново. Бях сигурна, че хората с моя размер, могат да износят здраво бебе до термин при наблюдение. Не и с моите усложнения обаче. Пометнах за втори път на следващия ден след 23-тия си рожден ден. Опустошена дори не започва да описва начина, по който се чувствах.
След това през месец май 2004 г. ми поставиха диагноза високо кръвно налягане. Моят лекар тогава откри, че моя ПКСЯ е устойчив на инсулин. Когато ядете, тялото ви разгражда хранителните вещества в храната и инсулина вкарва тези хранителни вещества в клетките ви. Устойчива на инсулин означава, че моите клетки отхвърляха моя собствен инсулин. Така че тялото ми постоянно ми казваше, че съм гладна, когато в действителност цялата храна, която бях изяла, отиваше в мастните ми депа. Наддавах главоломно, но тялото ми не получаваше никакви хранителни вещества. Буквално умирах от глад. Моите лекари накрая се предадоха. Тогава ми казаха, че ще бъда с диабет в рамките на няколко години и вероятно ще умра до тридесет годишнината си. Толкова много неща ми бяха повредени, че лекарствата не можеха да действат. Буквално умирах, вземайки 9 предписани лекарства. Всяка болест и синдром сега бяха притиснати от факта, че бях с болезнено затлъстяване и пет съпътстващи заболявания. Моите лекари избраха драстично лечение. Като се има предвид, че бях на 24, не можех да забременея и току-що ми бяха казали, че няма да живея повече от шест години в сегашното си състояние, аз нямах нищо против драстичното.
Операция Стомашен байпас – операцията
Моят доктор ми препоръча Руен Y стомашен байпас. Аз започнах да преминавам през процеса и се молех усилено за него с моето семейство. Операцията се проведе на 27 декември 2004 година. Беше четири години и три дни след деня, в който бяхме изхвърлили противозачатъчните.
През всичко това получих много въпроси защо продължавам да имам вяра, изправена пред тези условия. Моят отговор е, че през всичко това Бог винаги е бил верен. Като погледна назад през последните пет години от живота си мога да видя пътя, който бях избрала за себе си и пътя, който Бог имаше за мен. Видях, че Неговият път не беше моя път, но Неговия път беше най-добрия. Изправена пред бедствието, Той ме издигна. Когато знаеше, че не мога да ходя сама по пътя, който беше пред мен, Той изпрати моя съпруг да ходи с мен.
Със сигурност имаше трудни моменти - моменти, в които бях ядосана на Бог за всички неща, през които вярвах, че ме превежда; моменти, когато се чувствах толкова самотна, но всъщност никога не бях. Той ме държеше в ръцете Си, когато аз плачех за моите изгубени деца и когато погледнех в огледалото и виждах само една жена с наднормено тегло.
Точно както в книгата на пророк Даниил и историята за Седрах, Мисах и Авденаго, аз бях хвърлена в огъня и изпитана. Точно както в тази история огънят не можа да ме изгори, защото Бог беше до мен. Огънят на този свят има сила само да изгори връзките с този свят. Бог вървеше с мен всяка стъпка от пътя.
Операция Стомашен байпас – резултатите
Измина малко над една година и моята операция стомашен байпас е с пълен успех. Нямам усложнения и никога не съм се разболявала. Отмениха всичките ми лекарства, които вземах преди операцията, и свалих 62 кг и девет размера дрехи. Имам чувството, че съм станала чисто нова.
Тези библейски стихове бяха светлина в най-тъмните моменти от живота ми. Вкопчих се в тях през последните пет години и все още се придържам към тях.
„Не бой се, защото Аз те изкупих, призовах те по име; Мой си ти. Когато минаваш през водите, с тебе ще бъда, и през реките, те не ще те потопят;
когато ходиш през огъня, ти няма да се изгориш, и пламъкът не ще те опали. Защото Аз съм Иеова твоят Бог, Светият Израилев, твоят Спасител.” (Исаия 43:1б-3а).
„Защото аз зная мислите, които мисля за вас, казва Господ, мисля за мир, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда.” (Еремия 29:11).
Кортни изпита Божия мир, когато премина през тези животозастрашаващи заболявания. Желаете ли същия този мир в живота си?
Научете повече за това да имате Божия мир по време на изпитание!
Хареса ли ви информацията? Помогнете ни, като споделите с другите, използвайки бутоните за публикуване.
Следвайте ни на: 
| |
| English
|
| Social Media | |
|
| |
Следвайте ни на:
Споделете ни:
|
|
| | Предизвикателства на живота | |
|
| |
|
Хронична умора
Справяне със смъртта
Забавяне на стареенето
Опит за зачеване
Хронична болка
Хепатит С
Пациенти с онкологични заболявания
Операция Стомашен байпас
Управление на диабета
Additional Content To Explore...
|
| | Бог съществува ли научно доказано? | |
|
| | Бог съществува ли според философите? | |
|
| | Библията истинна ли е? | |
|
| | Кой е Бог? | |
|
| | Кой е Исус? | |
|
| | Коя религия? | |
|
| | Как мога да израсна с Бог? | |
|
| | Популярни теми | |
|
| | Възстановяване | |
|
|
|
|
|
