Терапия чрез хипноза

Терапия чрез хипноза – може ли всеки да бъде хипнотизиран?
Терапията чрез хипноза, също така наречена хипнотерапия, се посочва, че е възможно да бъде по-успешно изпитана от хора с определен тип личност. Д-р Херберт Шпигел, психиатър и водещ експерт в областта на хипнозата, е групирал населението в три категории в зависимост от тяхната „способност за хипноза” и ги е класирал с точки, за да покаже податливостта. Тези с най-малко точки (от 0 до 1) се наричат „аполонци”. Аполонците по принцип не са отзивчиви към хипноза или това е много трудно. Те са рационални, предпазливи и със задръжки, имат критична преценка и не са доверчиви.

В другата крайност са „дионисианци”. Дионисианците достигат 4 по скалата на възможност за хипнотизиране. Тези лица са доверчиви, с въображение и творчески. Те се управляват от сърцето и са най-добрите кандидати за хипноза. Дионисианците може също така да достигнат 5, което е най-високата оценка; тези лица спонтанно падат в състояние на „транс”. В средата са „одисианците”, чиито резултат е 2 или 3. Те са безпристрастни обекти на хипноза. В характера си са склонни да се колебаят между главата и сърцето си.

Д-р Шпигел също свързва и способността за превъртане на очите като друг показател за податливост на хипноза. Тези с точки от 0 до 1 имат много малко движение на очите; тези с 4 и 5 могат бързо да преобърнат очите си, докато се вижда само бялото. Тези в средната категория, точки от 2 до 3 са с умерена възможност за въртене на очи. Шпигел твърди, че податливостта на един човек към хипноза не може да се подобри, хората се раждат със склонност към едно от трите нива и остават така за цял живот.

Терапия чрез хипноза – може ли хипнозата да бъде опасна?
Терапията чрез хипноза може да се употребява неправилно или да се злоупотребява с нея. Лица, които предават себе си на контрол на друг за лечение или медицинска помощ, със сигурност рискуват да бъдат експлоатирани. Ако лекарят или хипнотизаторът е безпринципен или може би невнимателен, той или тя може да се възползват от нищо неподозиращия субект. Хипнотизираният индивид е в състояние на силно доверие и податливост, което го прави доста уязвим.

Оттатък клиничните възможности за злоупотреба и опасност, стои въпросът за целесъобразността от използването на хипнозата като инструмент за терапия или самопомощ. Независимо дали един човек вярва в индуцирана от други хипноза или самохипноза, грижата трябва да бъде насочена към бъдещите последици от назначаване на хипноза за настоящи проблеми. Ще стане ли лицето нефункционално без продължителното използване на терапия хипноза, която да му помага в проблемите му? Ще се стреми ли лицето ненужно да съществува в това „неестествено” състояние на съзнанието? Ще стане ли хипнотерапията бягство? Дали това е трайно излекуване или временно оправяне? Преди човек да се подложи на курс на лечение чрез хипноза, той или тя трябва да може да отговори честно на тези въпроси.

Терапия чрез хипноза – правилна ли е за мен?
Терапията чрез хипноза води до променено състояние на съзнанието, в което вашия ум ще бъде много податлив на външни внушения. Тази чувствителност е това, от което хипнотизатора се нуждае, за да промени поведението ви. Помислете над следните въпроси:

• Искам ли да предам контрола над ума си на друго лице?
• Искам ли да предам контрола над моите действия на хипнотизатора?
• Искам ли да рискувам да бъда използван? Ако под хипноза извърша престъпление, като убийство или изнасилване, искам ли да си понеса последствията?
• Терапията ще даде ли дългосрочни резултати или просто краткосрочно подобрение?
• Ще се пристрастя ли към терапията, за да получа желаните резултати?
• Мога ли да намеря трайна помощ чрез други средства, като консултиране или медицинска помощ?

Tweet

Следвайте ни на:

---