Преодоляване на страха

 - лична история

Вие сте тук: Предизвикателства на живота >> Преодоляване на страха 2

(Прочетете Преодоляване на страха Част 1 Първо)

Преодоляване на страха – лична история
Никога не съм бил учен да преодолявам страха, затова страхът беше вкоренен в мен от ранна възраст. Моите майка и баща бяха религиозни, но от различни вероизповедания. Моят баща католик доминираше и затова католицизма беше начин на живот на нашето семейство. Първите осем години от моето образование бяха в католическа училище. Посланието, което дойде към мен от къщи и църквата беше, че аз трябваше да бъда добър или щях да отида в ада. Това убеждение беше достатъчно, за да натрупа страхове – всичко водеше до смърт и ада! Беше като да живееш в плаващ пясък. Изповед, разкаяние и покаяние ме спасяваха, но винаги беше за кратък срок. Нямах духовно разбиране за смъртта, но това, което бях чувал, ми прибави страх от смъртта.

Една нощ, когато бях на около тринадесет, тъкмо се унасях в сън, когато чух, "Ако заспиш, ще умреш!" Седнах в леглото, за да видя кой може да го е казал, но нямаше никой. И така, аз легнах обратно, оставих го като лош сън и се надявах да заспя, но не стана. Вместо това, го чух отново. Този път ме обзе страх. Изби ме студена пот и започнах да се треса. Извиках моята майка и тя дойде, тичайки, седна до мен и ме прегърна. Когато и разказах какво се е случило, тя ме успокои, утеши и тогава легна до мен, докато заспахме и двамата. Събудих се, мислейки си, "Уау. Това беше наистина странно. Беше толкова реално, но аз още съм жив. Не умрях, така че това е!" Но не беше. Всъщност, това продължи през следващите 20 години от живота ми. Никога не можех да предвидя кога щеше да се случи. Не се случваше всяка нощ, така че винаги ме хващаше неподготвен. И винаги ме хвърляше в пълно състояние на паника. Никога не викнах отново моята майка и никога не казах на никого за тези събития.

Изоставих църквата в началото на 20-те си години, защото бях ядосан на бога, който ме държеше в този плаващ пясък, който не беше обичащ и мил, а строг и вечно недоволен. Получих бакалавърска степен в образованието, а по-късно получих магистърска степен в образователно консултиране. Учих много психология, но никога не се научих да преодолявам страха, въпреки че търсех отговори във всеки курс по психология, в който се записвах. Около моята 30 годишнина, страхът проваляше живота ми и беше станал многостранен. Ожених се, имам дъщеря и след това син. Моят живот отвън беше прекрасен, но вътрешната бъркотия беше задушаваща. Никога нямах мир и никога не бях зает достатъчно, че да спра моето мислене, базирано на страх.

Накрая един от моите братя седна до мен и каза: "Богът в Библията не е богът, за когото учехме като деца. Ние трябва да прочетем Библията сами и ако го направим, ще го видим по различен начин. Той наистина ни обича, Той ще ни изцели и Той ще ни освободи." Това беше първият път, когато се появи в мен надежда и това беше достатъчно, за да ми изпрати към Библията за отговори. Аз се свързах наново с църквата, но останах далеч от деноминациите на двамата си родители. Отне няколко години на изучаване – слушане и научаване – преди накрая да разбера, че тези страхове са контролирали живота ми, защото им бях позволил да ме контролират. Най-накрая разбрах, че не беше Божие намерение аз да се боя. Вместо това Той желаеше да Му се доверя, да разчитам на Него и да бъда сигурен във вечното си съществуване с Него.

Една вечер легнах да спя и отново чух, "Ако заспиш, ще умреш!" Този път седнах в леглото си, размишлявайки дали да повярвам на това, което чух или да повярвам на това, което бях научил от Библията. Реших, че нямам нищо за губене, освен страха си. За първи път, аз признах страха си и му говорих на глас, казвайки: "Това е лъжа и е било лъжа от първия ден! Измъчваш ме за последен път. Аз няма да умра тази вечер, защото живота ми е в Божиите ръце. Ако Той реши да ме вземе, би било добре да умра, защото знам какво ме чака напред. Писна ми от тази лъжа и всички останали, които крадат моя мир. Отказвам да се предам на страха, защото той не съответства на това, което Бог казва. Променям мисленето си тази вечер. Моят ум е официално в процес на обновяване и сега той е под Божия контрол." Страхът се опита да увеличи нападението си, но тогава чух друг глас да казва, "Дяволът мрази да вижда, че се усмихваш и ако ти се усмихнеш, легнеш си и заспиш, ще го объркаш." Аз се усмихнах, благодарих на Господ от сърце, легнах обратно и заспах.

Дали всичко спря точно тогава? Дали всичките ми страхове бяха победени? Вярвам, че са били, но битката за моя ум продължи с месеци. Бог беше верен да ми помага да разпознавам кога отговарях на моите стари мисли, основани на страх. Всеки път правех съзнателен избор да спра да вярвам на това, което беше в моя ум, и вместо това избирах да вярвам на Божието Слово. Йоан 8:31-32 казва: "... Ако пребъдете в Моето учение, наистина сте Мои ученици. И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни." Изминаха 30 години до момента, в който седнах в леглото си и победих страха. Аз прекарах още 30 години, пазейки се от нови възможности да ме завладее страха. С помощта на Светия Дух, аз опазих моята вяра!

Борите ли се със страх? Псалом 34:4 казва: "Потърсих Господа, и Той ме чу и ме избави от всичките ми страхове." Бог иска да ви освободи, така че Го помолете! Защо не отнесете този страх при Бог? Ако никога не сте имали връзка с Него преди, можете да започнете сега веднага. Преодоляването на страхове от всякакъв вид е възможно, но първо изисква да станете дете на Бог. Той е само на една молитва разстояние.

Хареса ли ви информацията? Помогнете ни, като споделите с другите, използвайки бутоните за публикуване.