 |
 |
Мъртво раждане – опустошението
Намирате ли се в ситуация на болка от раждане на мъртво дете? Чували ли сте опустошителните думи: „Толкова много съжалявам, но вашето бебе е родено мъртво.” Като родител, вашата мъка е неописуема, вие знаете, че значимостта е нещо повече от тази на спонтанен аборт в първия триместър, но нещо по-малко от правото да скърбите за смъртта на напълно износено бебе. Вие не сте сигурни как да се чувствате.
Вашата мъка се задълбочава, когато сте принудени да преминете през предизвикано раждане на вашето дете – дете, което никога няма да люлеете, никога няма да вземете вкъщи. След това издаването на смъртен акт на вашето дете, което никога не е живяло и решенията относно това какво да правите с тялото на вашето неродено дете. Вие се взирате в миниатюрната форма на син или дъщеря и разглеждате вече съвършено оформените малки уши, очи, ръце и крака. Усещате силната болка в стомаха, която придружава осъзнаването на това, че този малък човек никога няма да чува, вижда, ходи или държи нов живот в ръцете си.
Мъртво раждане – фактите
При смърт на плода след 20-та седмица от бременността, тя се посочва като раждане на мъртво дете. Една от всеки двеста бременности в Съединените щати завършва с раждане на мъртво дете всяка година. 1 Повечето от тях се случват без да има значително време за подготовка. Родителите често влизат в лекарския кабинет, очакващи да чуят вести за развитието на бебето си и вместо това трябва да се изправят пред сърцераздирателното решение за раждане на мъртво дете и мъката, която следва.
Дори понякога обществото отказва право на скърбене, като заявява, че плода все още не е бебе, че майчината утроба не носи скъпоценен живот. Макар че майките, които са пометнали, често не получават необходимата подкрепа в мъката си, те най-малко могат открито да скърбят за загубата на мечтата и края на бременността, която би трябвало да доведе до живо раждане на едно дългоочаквано бебе. Майки и бащи, загубили напълно износени бебета, получават подкрепа в скръбта си от общност, която разпознава и признава загубата на дете. Но, когато плода умре в утробата, дори медицинската общност може да намали огромната мъка, придружаваща тази загуба, като не определи загубата като загуба на бебе.
Мъртво раждане – историята на Марк и Кристъл
Кристъл и Марк били женени от шест години, когато решили, че искат бебе. Пет месеца по-късно младата двойка се зарадвала да открие, че в рамките на няколко кратки месеца те ще споделят своите сърца и дом с първото си дете. През четвъртия месец на бременността, когато научили, че Кристъл носи малко момиченце, те отпразнували това в отдела за бебета в близкия детски магазин.
Те прочели всички книги и попили възможно най-много информация, колкото можели, за развитието на тяхното бебе момиченце. Първия път, когато Кристъл почувствала движенията на бебето, тя едва можела да сдържи радостта си и побързала да се обади на Марк, за да сподели чудесното преживяване. Същата вечер, докато говорел на неродената си дъщеря, Марк също почувствал мърдащия живот. На пет месеца всичко сочело към здраво, красиво малко момиченце.
С парти за бебето, Кристъл и Марк започнали заедно шестия месец. За съжаление, това, което започнало като друг потенциално вълнуващ момент в развитието на тяхното бебе, завършило в неописуема тъга, когато чули думите:
„Толкова съжалявам, Кристъл и Марк, но не мога да чуя пулса на бебето и не засичам движение.”
Кристъл била изпратена веднага в болницата за ултразвук, който показал, че нещо ужасно не било наред. Малкото момиченце на Кристъл и Марк било безжизнено в утробата. Crystal was admitted to Labor and Delivery and put in a room at the far end of the maternity ward. На Кристъл било назначено раждане и била настанена в стая в далечния край на родилното отделение. Дискретен малък стикер, като малка черна панделка, предупреждавала всички посетители, че жената зад вратата не празнува раждане на дете, но вместо това мъката от раждане на мъртво дете. Болницата изпратила социален работник при младата двойка да говори с тях насаме. Тя ги насърчила да говорят за своята загуба и да си дадат възможност да поплачат. Тя също им предложила да дадат име на малкото си момиче. Пет часа след приемането в болницата Кристъл родила Мишел Рене. Огромната емоционална болка, която съпътствала това раждане, го направила почти непоносимо изпитание.
Отначало, младата двойка не искала да вижда своето малко момиченце. Вече изтощени от физическата и емоционална жертва този ден, те се чувствали неспособни да гледат тялото на тяхната мъртва дъщеричка. Марк си спомнил милите окуражителни думи на социалния работник, заедно с тези на близки членове на семейството, които ги насърчили да се сбогуват. И така, по-късно същата вечер, двойката отишла да каже сбогом на Мишел. Те знаели, че трябва да потвърдят реалността на загубата си и, за няколко минути, да бъдат родители.
Родителите на Марк, които живеели в същия град, дошли в болницата, за да направят нощно бдение в молитва за сина и снаха си и да окажат любов и подкрепа. В чакалнята, г-н и г-жа Картър се оказали обградени от други баби и дядовци, които били в напрегнато очакване на раждането на техните внуци.
По-късно вечерта, Марк предоставил възможност на родителите си да се сбогуват с първата си внучка. Малката Мишел, с тегло около килограм, лежаща върху бяла сатенена възглавница в една уединена стая, запазена за тъгуващите близки. Когато г-жа Картър влязла в стаята, тя била завладяна от емоция на перфектно оформената миниатюра, лежаща пред нея. Тя коленичила и докоснала малките пръстчета на своята внучка, възхищавайки се на красивите и крачета. Г-жа Картър най-накрая била в състояние да проумее реалността за смъртта на това дете и да тъгува по загубата на първото си внуче.
Късно през нощта Марк поискал да му бъде позволено да види дъщеря си отново. Много симпатична медицинска сестра донесла малката Мишел в стаята, увита в малко бяло одеало. Марк държал малкото си момиченце и, люлеейки я, сълзите му се стичали свободно.
Тъй като Кристъл била в шестия месец, Марк и Кристъл трябвало да се справят с формалностите на смъртния акт и вариантите за погребване на малкото телце на дъщеря им. Те имали възможност да организират погребение на Мишел или да позволят на болницата да го направи. Те избрали да кремират тялото на Мишел и да сложат пепелта в медальон като спомен и свидетелство за нейния неживян живот. През месеците, които последвали, младата двойка получила невероятна любов от тяхната местна църква и открила подкрепа от семейството и приятелите да продължат процеса на тъгуване.
Две години по-късно Марк и Кристъл сега имат един красив малък шестмесечен син. Те осъзнали и разбрали значението на тъгуването по такава дълбока загуба, като тази на дете. Поради опита си, сега те са в състояние да бъдат съпричастни и да насочват други двойки, изпитващи болката от раждане на мъртво дете. Думите на Марк към майка му в сутринта на изписването от болницата на неговия син, са се заковали в нейната памет като отражение както на дълбочината на мъката, придружаваща загубата на дете, така и на огромната радост от живота след загубата.
„Ние тръгваме от болницата сега, мамо. Този път ще отведа бебето си вкъщи.”
Научете как да се справяте
1 (www.marchofdimes.com)
(Въпреки че това е истинска история, имената са променени, за да се запази поверителността на хората.)
Хареса ли ви информацията? Помогнете ни, като споделите с другите, използвайки бутоните за публикуване.
Следвайте ни на: 
| |
| English
|
| Social Media | |
|
| |
Следвайте ни на:
Споделете ни:
|
|
| | Предизвикателства на живота | |
|
| |
|
Празно гнездо
Въпроси относно развода
Вербална злоупотреба
Мъртво раждане
Християнско брачно съветване
Осиновяване на дете
Неомъжена жена
Самотен родител
Комбинирани семейства
Additional Content To Explore...
|
| | Бог съществува ли научно доказано? | |
|
| | Бог съществува ли според философите? | |
|
| | Библията истинна ли е? | |
|
| | Кой е Бог? | |
|
| | Кой е Исус? | |
|
| | Коя религия? | |
|
| | Как мога да израсна с Бог? | |
|
| | Популярни теми | |
|
| | Възстановяване | |
|
|
|
|
|
